Индия Ру!
India.ru
Впечатления
 
 
Кумбх Мела

Опубликовано Июнь 2005

Една от безбройните индийски легенди разказва как боговете и демоните на страната разбивали млечното море, за да извлекат от него нектара на безсмъртието. Когато го добили, те го скрили в една от глинените делви за вода, наречена кумбх. Коварните демони обаче откраднали кубмха, за да използват нектара само за себе си, но със сила и хитрост бог Джаянта успял да им го отнеме. 12 дни той бягал от своите свирепи гонители, докато успее да го върне на боговете. През това време той спирал за отдих само четири пъти. Тогава от съда се отронвали капки и падали на земята. Точно на тези четири места край градовете Харидвар, Насик, Уджаин и Праяг - днешният Аллахабад, оттогава до днес в Индия се празнува Празникът на гърнето - Кумбх мела. Като най-свещен се почита Сангама край Аллахабад - мястото, където се сливат трите велики за всеки индиец реки Ганг, Ямуна и митичната подземна река на мъдростта Сарасвати.

Откакто свят светува на всеки 12 години през месецът магх, когато слънцето стои под знака на Овена, а Юпитер е под знака на Водолея, веднъж та 12 години се празнува Кубх Мела. на това място се събират милиони хора от всички краища на огромната страна. Първи сведения за тези религиозните празненства са достигнали до нас от VII в. Тогава китайският пътешественик Сюан Цзян посетил Индия и присъствал на поклонение от половин милион души. Сред вярващите бил и индийският цар Хардшавардха със своя двор. Царят раздал на бедните всичко, което носел със себе си и накрая се върнал без пукната пара в столицата. Дори парчето плат, с което прикривал голотата си, било взето назаем.

От времето на епоса “Махабхарата” до днес индийците повтарят ритуала на потапянето в свещена вода, защото вярват, че тя измива греховете и прекъсва веригата от прераждания, която е безконечна, докато човек не се пречисти и постигне безсмъртие. Времето за провеждането на Кумбх мела се изчислява стриктно от астролозите. Когато Слънцето, Луната и планетите се подредят в определен ред, се получава изключителен заряд на атмосферата. Това става веднъж на 144 години. Така беше на 24 януари 2001 г. Тогава администрацията на празника отчете рекорд за Гинес - 30 милиона души се потопиха в свещените води на Сангама само за един ден. А общият брой на поклонниците, които дойдоха в Аллахабад по време на пазника, който тече повече от месец, надхвърли 70 милиона!

Разбира се Кумбх мела поставя индийските власти пред изключително сериозни проблеми.

Как да се осигури транспорт и елементарна хигиена на толкова много хора? Една епидемия на този празник би могла да се разпространи светкавично из цялата страна. През последните години тук специално са прокарани 230 км нови пътища. По време на празника на всеки 8 секунди автобус докарва нови поклонници. Изразходват се около 3000 т жито, 7000 т брашно, 5000 т ориз и зеленчуци, произведени специално за случая. Над 10 000 полицаи се грижат за реда и сигурността, а доброволците, които им помагат са 3 пъти повече. Мнозина питат какъв е все пак смисълът на това поклонение? Хората пестят цял живот и изминават по мъчителен начин понякога хиляди километри, само за да се изкъпят в мръсната вода (установено е, че тя надхвърля 100 пъти пределно допустимите норми!) На този въпрос трудно може да се отговори еднозначно и ясно.

Просто това е част от битието на индиеца, предопределено от безсмъртна вяра, предавана от поколение на поколение вече хилядолетия!

* * *

В полунощ нескончаема върволица от хора отива към най святото от всички места за поклонение - Тривенисангам или просто Сангам - равнината, образувана на мястото, където се сливат свещените води на Ганг, Ямуна и митична река на познанието Сарасвати. За чудовищните му размер добихме представа едва след като видяхме снимките от интдийския сателит IRS. На тях се вижда се ясно сливането на реките, а в червено са прииждащите тълпи Няколко извънредни влакови композиции и неизброимо количество автобуси, камиони, джипове, коли, каруци, рикши, натоварени до краен предел вътре и по покривите, прииждаха в Алахабад още от предишния ден. Неспирен човешки поток пъплеше към специалното поклонническо градче Кумбх сагар, образуван от десетки хиляди палатки, построени върху 1396 хектара край мястото на свещеното сливане на реките. Затиснати в множеството, до 5 ч. сутринта на 24 януари за няколко часа успяхме да преодолеем едва 500 метра. Празникът трябваше да започне малко преди изгрев. Цялата церемония духовно се ръководи от т.нар. панди, които определят индивидуалните процедури на всеки поклонник в една книга с внушителни размери, наречена Праяга махатамия. След посещението при панда, следва отиване при бръснаря. Хиляди бръснари бръснат на сухо богомолците. Съществува поверие, че всеки останал косъм дори по веждите и миглите увеличава броя на преражданията и съкращава престоя в небесното царство.

Голямият ден започва на изгрев. Температурата е едва 6 градуса и мнозина зъзнат. Скандират се мантри в прослава на Шива и Майка Ганг. Езиците, на които говорят тези хора, са десетки. Има представители от многобройните народности на многоликата Индия.

Гол мъж, възседнал неоседлан кон застана начело на шествието. По събралия се милионен народ пробягнаха вълни на възбуда. Тази утрин на най-благоприятния за къпане ден според звездите по правило е отредена за святите хора, които в Индия се наричат садху. Наричат деня Мауни амавася или Пълната луна на светците. Садхутата се придвижват в шумна и невероятно пъстра процесия. В първите й редици са най-почитаните от всички - голите светци нага. Намазали са телата си с бикрути - пепел от кладите, на коите в Индия се горят мъртавците. За разлика от християнското “от прах си и на прах ще станеш”, тази пепел е символ на победата над смъртта, на прераждането. В състояние на екзалтация “облечени” само в пепелта на своите свещени огньове нага размахват страховитите си тризъбци, мечове или тояги, защото те са войните на хиндуистката вяра, които я бранят от агресиите на исляма. Само надмогнали плътта могат да понесат голи студа преди зимното разсъмване. Водачите на нага се почитат като живи богове и е абсолютно забранено да бъдат снимани, защото това би нарушило божественият им престиж.

Садхутата с пълно право биха могли да се впишат в емблемата на индийските чудеса също така успешно, както свещените крави, слоновете и махараджите. Съществува предание, че огромната армия на индийските садхута, е организирана от духовния си учител знаменития гуру Ади Шри Шанкара Ачария, живял в началото на VІІІ век, който се счита за първият саадху на земята. Той възстановил хиндуизма като върховна религия на Индия и провъзгласил светите хора нага за нейни войни. от Срингери през VІІІ в. Той е религиозния гуру на хинуистката религия, допринесъл най-много за победата над будизма през VІІІ в. Поделил и в духовно отношение Индийския субконтинет на осем части, които се нарекли шанкарачарии. Те трябва да ръководят празника, възседнали слонове. Слонове обаче този път не са допуснати. Има опасност в тълпата превъзбудените животните да изпогазят хората. Почти е невъзможно божествини особи на шанкарачариите да бъдат зарнати в станата, но ето сега пред очите ни е един от тях! Великият Чандра Свами се е задоволил да поставят златения му трон върху ... трактор. Казват, че той дошъл за празника с поръчковия си позлатен мерцедес. Множеството се тълпи около него, хората се блъскат в желанието си да се докоснат или целунат краката му. Това се счита за божествена благословия.

На Кумбх мела могат да се видят на живо много от чудесата на йогите, за които четем и слушаме. Сред тълпата забелязваме как носят прочути индийски аскети, висящи на забити в телата им железни куки. Някои от тези хора по цял ден гледат с отворени очи слънчевия диск, самообрекли се на вечно мълчание. Трудно е да се изброят многобройните доказателства за победата на духа над материята, които се редят пред смаяните ни очи.

Десетки хиляди полицаи, военни и доброволци направляват строго човешкия мравуняк. Не се допускат и най-малките отклонения от определения маршрут, защото едно залитане на тълпата би означавало десетки да намерят смъртта си смазани. Като тренировка за справяне с това взривоопасно събитие е била използвана т.нар. малка Кубх мела, която се провежда на всеки 3 години на едно от свещените места. На последната в град Харидвар се срути мост и стотици се удавиха. Десетки бяха и жертвите, загинали от пожар в един от влаковете, претъпкан до краен предел с поклонници. Случва се тълпата да премаже някого, десетки са изгубилите се и въпреки специалната служба за такива случаи, някои не успяват да открият близките си дълго след приключването на празника. Други пък не се и опитват да ги намерят - те просто”забравят” остарелите си родители да прекарат последните си дни на това свято място.

По древна традиция по-богатите поднасят на този празник големи дарове. Още се помни, как през 1930 г. на Кумбхамела е бил подарен слон. Това са счита за истински царски дар. Обаче, след време животното умряло от глад. За съжаление, направилите големия подарък, забравили да се погрижат за изхранването му по-нататък.

От най-древните времена индийците вярват в чудодейното къпане в свещена вода. От хилядолетия те повтарят един и същ ритуал с вярата, че измиват своите грехове и така прекъсват безкрайната верига от прераждания. След потапянето мокри, полуголи, нарамили багажи и съдове свещена вода, поклонниците бързо правят мястото на следващите. Процесията на садхутата продължава до късно следобед. През това време хората стоят плътно наблъскани зад бариерите, за да ги зърнат и да получат благословия. На моменти най-набожните жени успяват да се промъкнат зад парапета и полицейския кордон и да се отъркалят в праха, по който току що са преминали садхутата. После загребват шепи от осветения пясък. Разбира се през цялото това време охранителите реда ги налагат здраво с бамбуковите си тояги. Никой обаче не роптае. В мразовитата тъмнина преди зазоряване всички поклонници скандират мантри в прослава на Майка Ганг и Шива - един от най-почитаните и обичани хиндуистки богове. Повечето са вперили поглед, сякаш извън пределите на материалния свят.

След нага идват аскети от сектите ниранджани и джуна. Много тях са дошли от ледените склонове на Хималаите, където живеят голи в свирепия студ.

За съжаление снимането им не е позволено и за спазването на забраната се грижат хиляди от тях. Сред пострадалите е и екипът на ВВС. Една изключително скъпа камера пред очите ни стана на парчета след удар с бамбукова тояга.

Индийците вярват, че Ганг е създадена от върховния бог Брахма, за да пречиства човечеството от неговите грехове. Веднъж богинята-река попитала Брахма, кой ще пречисти нея след толкова грехове, измити във водите й. Светите мъже саадху при потапянето си на Кубх мела, отговорил богът.

След различните ордени на саадху и простосмъртните успяват да се доберат до водата. Мнозина се стремят да целунат краката на някой светец от висок ранг. Тези хора се търкалят в екстаз там, където току-що са минали саадху и си вземат от пръстта за благословия.

Ето един жив бог. Той е сляп и е сред най почитаните днес в Индия. Затова стотици искат да целунат краката му. За тях неговите помощници носят сребърната поставка. При появата му изпадав в екстаз и този светец, на когото остава да налапа главите на своите две кобри в израз на уважение. Когато светецът сяда на брега, започва блъскане кой да измие краката му, кой да му поднесе да пие от свещената вода на Ганг. Специално доведеният оркестър не спира да огласява и без това шумното място.

Къпещите се пускат във водата лодчици от листа, в които греят маслени лампи и оранжеви цветя, бележки с изписани върху тях молитвени текстове. Някои от жените предлагат праха кум-кум с вярата, че така ще осигурят по-дълъг живот за своите съпрузи. Най-висшата индийска каста брамините перат тук свещените върви, които носят като кастов знак под ризите си.

Щастливците успяват да наемат лодка и да се изкъпят точно там, където се сливат реките. Ето тук ясно се вижда смесването на бистрата Ямуна и мътната Ганг. Подземната Сарасвати е невидима, но всички тук чувстват присъствието й.

Всякакви чудесии могат да се видят през този ден. Святите мъже, демонстрират свърхестествените си възможности. Целта е да се разкъсат оковите, които стягат духа, за да може той да се извиси. Една особено почитана садхви, така се наричат жените-садху, с име Каила Деви на този ден е изкопана от земята, където е прекарала неподвижно 72 часа. Недалеч стои светец прекарал 10 години с вдигната дясна ръка. От позата мускулите са атрофирали и ръката му е изсъхнала. До него е представител на други садху - кадешвари, който прекарва 14 години прав. 4 вече са минали. Учениците са непрекъснато около него, за да го обслужват при храненето, да го мият след извършването на естествените нужди. Сред нагите може да се забележи и Свами Шордани, който от години прекарва свирепите зими гол при изворите на Ганг, на височина 4000 м сред хималайски ледник. За мелата тук идват и садху от сектата агхори, които обитават местата за кремиране на мъртвите, пият урина и се хранят в човешки череп. За да извисиш душата, трябва да презреш материалното и да умъртвиш плътта, вярват святите хора. Някои садхута завързват тежки камъни или железни вериги за половите си органи, за да ги направят безчувствени. Други седят обкръжени от огньове с делви, пълни с жар на главите.

Преди процесията да продължи с другите секти святи мъже, които ако не са голи, са облечени в оранжеви одежди и са окичени с броеници и гирлянди от невени и мериголд, за кратко достъп до ВИП-мястото имат обикновените поклонници. Те се втурват към водата с възглас:”Слава на Майка Ганг!” Жените са по сарита, мъжете - по гащи, някои носят невръстни голи дечица. Духа вледеняващ вятър. Във водата хората рецитират мантри и извършват ритуални действия. Обърнатите им на изток очи гледат сякаш отвъд материлния свят, преодолели тежестта на неговата смъртност. Хиндуистите вярват, че подобни свещени места са брод в буквалния и преносния смисъл през реката на живота към безсмъртието.

Купчина хора скандира неразбираеми слова, подгравана от растящото кресчендо на барабан. В средата й мъж клечи с отнесено изражение, а до него друг прави някакви магии с тревички и лимон над огън. Изведнъж вцепененият се изопва в гърч, трима скачат да обуздаят тресящото се тяло, тълпата затаява дъх. Когато човекът е укротен и поставен отново на земята, преглъща мъчително и започво да реди слова сякаш под чужда диктовка. Всички присъстващи го слушат онемели.

- Кой е този човек? - питаме.

- Не е човек! Това е Бог! - отговарят ни убедено и се скупчват още по-близо,за да му зададат съдбовните си въпроси.

В това време радиоуредбата не спира да излъчва съобщения за хора, които търсят изгубените си близки. Около 10 000 души, предимно жени и деца (между тях дори и едно 6-месечно бебе) благодарение на специалния лагер за изгубили се, до вечерта са отново при близките си. В лагера остават обаче няколко стари жени, които едва ли ще бъдат потърсени. В печалната статистика на всяка Кумбх мела има специална графа за изоставени от родствениците си старици.

Едно от най-големите изпитания за нас е посещението в лагера на нага. Още с влизането си забелязваме, че момче лежи зарито дополовина в пясъка отпред. Това вече продължавало с часове. Снимаме в лагера с риск, като пренебрегваме едро изписаните забрани. Ето го известният хималайски нага Свами Шордани. Живее край изворите на Ганг високо в планината. Казват, че понасял така минус 40-градусов студ. Почти не говори. До него като по сценарии е садху е кадешвари. Представитерлите на тази секта са изключитолно рядки срещани. Кадешвари е дал е обет да стои прав 14 години. Четири вече са минали. За неговата прехрана и лула с хашиш се грижи екип асистенти. Нощем те измиват тялото му след като извърши естествените си нужди.

Още един жив светец стои вече 10 години с вдигната ръка. От обездвижването тя е атрофирана, а дългите нокти му са се забили дълбоко в умъртвената плът. Така светите хора доказват превъзходството на духа над материята.

На брега на Ганг съзираме увит в парцали човек. Той лежи на земята. Подобна гледка не е необичайна за подобен празник. Едно момче ни обяснява, че човекът е мъртъв. Насядалите наоколо поклонници не му обръщат внимание. Те вярват, че е голямо щастие да умреш на поклонение, пречистен и благословен. Изобщо най-необикновеното преживяване за чужденеца по време на Кумбх мела е усещането за тази единна вяра, толкова дълбоко вкоренена, че е останала непроменена от древните арийски времена до днес, когато Индия се бори за статута на ядрена сила.

Изумителна картина са тези хора с различни възрасти, касти, класи, кесии, събрани тук от неумиращата вяра и надежда.

24 януари е и денят за посвещаване на новите саадху. Те очакват светлия миг, наклякали край реката, в оранжеви дрехи и с бръснати глави. Достъпът на външни лица на това място е абсолютно забранен. Достойнинстото си да станат истински саадху те са получили след 9-годишно въздържание от светски живот и целомъдрие. Казват, че днес гуру ще нанесе всекиму 3 удара по половите органи, за да ги умъртви.

Отбиваме са в Кумбх сагар. Там кипи трескав живот. Сега хората трябва да се погрижат и за своите досадно несъвършени тела. Изнурени от многочасово бдение по пътищата към реката, мнозина спят в неудобни пози. Хиляди жени пекат малки питки и приготвят обеда на импровизирани огнища. Наблюдааме езин от аскетите, които се опитва да изсуши косата си. По наши сметки тя е дълга поне метър и половина. Кога ли се е подстригвал за последно този човек. Той намотава плитките си на топка и ги провира през пуловера. Само така той после ще може да го облече.

- Нектарът на Кумбх мела, който извличаме днес, е подновеното уважение към нашата земя и всички нейни създания, посвещаването на правилата за живот, предписани от древните ни книги и подклаждане на огъня на духовните стремежи на душите ни - обясни ни многоуважаваният Свами Чиданант Сарасвати

 Январь 2001

<Николай Генов>

Мнения читателей:

Вы можете высказать свое мнение и будете первым!

На главную страницу
Заглавная India.ru Лента новостей Форумы Страна Индия Как поехать в Индию Впечатления путешественников Карта сайта Рассылка об Индии МахаЧат - заседание восточных мудрецов Гостевая книга Индия.Ру
 
 

Дорогие Друзья!
Приглашаем Вас принять участие в cоздании сайта www.India.ru
Присылайте свои материалы и впечатления об Индии, и всем что с ней связано.


TopList Rambler's Top100 Rambler's Top100
 
 
Дизайн - Чирков Павел